Игри на развален телефон

23 брой, януари 2008

“Сега вече съм сигурна, че на него не му пука за мен!”… Ето го милион двеста петдесет и първото обаждане на приятелка, която току-що е говорила с възлюбения си. И определено е имало нещо силно подозрително в: часа на обаждането му, поздрава, тона, паузите, онова, което (не) е казал, маниера на сбогуване и т. н. Как мисля аз, какво се случва? Внимателно притискам слушалката между бузата и рамото и се пресягам към боба, картите, кристалната топка и книжката “1001 начина да гадаем по посоката на вятъра”… Шегувам се. Чинно изслушвам детайлния преразказ на разговора им, плюс нейните коментари. И единственото смислено успокоително нещо, което ми идва на акъла, е: “Абе, какво очакваш… мъже!” Откъде да знам защо имат вбесяващ СВТН (синдром на вродена телефонна неадекватност)?! Впрочем хайде да си изясним веднъж завинаги симптомите му, за да престанем да си играем на развален междуполов телефон!

СВТН симптом 1

Запънал се е като магаре на мост и не звъни.

Ти си мислиш, че ходенето по мъките свършва, след като обектът на чувствата ти най-сетне се реши да ти поиска телефона. Истината е, че то започва в момента, в който ти разполагаш с неговия. И се изкушиш да го набереш няколко пъти. Защо забравяш основните ловни правила? Добре е да звъннеш веднъж на сладурчето, което ти е поискало номера, понеже той явно не набира смелост. Но само толкова! Защото… "Ами, стана тя, каквато стана. Запознахме се в една дискотека и… знаеш. На сутринта си я изпратих. Излязохме още веднъж, сега тя иска пак, обаче аз не", преди време се оплакваше един приятел. Опитах да изразя съчувствие: "Лошо", а той отвърна: "Да, лошо… защото тя ми има номера!" В този момент се сетих за друг познат, който се възмущаваше, че едно момиче му се обаждало 6-7 пъти да го кани на кафе или вечеря, а това било “егати тормоза”. Не се ли е усетила, че нещата няма да станат, след като телефонната инициатива била изцяло нейна?! Интересното е, че вместо да обяснят директно, че не искат повече срещи, и двамата се държаха много мило и обаятелно с “нахалниците”. Даже обещаваха, “да, ще се чуем пак”. Понеже, цитирам, не искали да ги наранят(?!). И докато момичетата очевидно хранеха надежда, те редовно се измъкваха от някакви по-конкретни ангажименти със